• ISO 14001 определя изискванията към системата за управление на околната среда, която може да се интегрира с други изисквания за управление, за да помогне на организациите да достигнат, както икономическите си цели, така и целите, свързани с околната среда.
• Основен акцент на стандарта е идентифицирането и оценката на аспектите по отношение на околната среда, като по този начин организациите се стремят да намалят негативните въздействия от дейността си.
• ISO 14001 е приложим към всяка организация, независимо от нейната големина, предмет на дейност, степен на развитие или местоположение, която желае да подобри резултатността си спрямо околната среда.
История на ISO 14001
• първо издание от 1996;
• актуализация през 2004;
• нова версия, публикувана на 15.09.2015г.
Специфични моменти при въвеждането на Системата за управление на околната среда:
• Определяне на контекста на организацията и свързаните с него рискове, които биха могли да повлияят върху постигането на целите и повишаването на резултатността спрямо околната среда;
• Оценяване и управление на рисковете, свързани със заплахи и възможности;
• Доброволно поемане на ангажименти по отношение на околната среда и активен обмен на информация със заинтересованите страни;
• Акцент върху отговорността на висшето ръководство за поемане на водеща роля в подобряването на резултатите спрямо околната среда
• Концепция за жизнения цикъл на продукта, включително дейностите след доставка, използването и обезвреждането;
• Засилен контрола върху изнесените процеси;
• Разбиране на потребностите и очакванията на заинтересованите страни. Разширява се кръгът от заинтересованите страни – освен клиента (съгласно ISO 9001 ) и служителите, тук се разглеждат интересите и на външни за организацията страни – партньори, доставчици, посетители, съседи, местни жители, контролни органи, инвеститори, неправителствени организации;
• Стандартът не определя конкретни показатели за резултатност спрямо околната среда, но изисква организацията да определи своите измерими показатели за оценка на изпълнение на целите, които да бъдат обективни, удостоверими и възпроизводими;
• Съществува много добра нормативна рамка за прилагането му;
• Ангажира всички нива на персонала в организацията, например по отношение на управлението на отпадъците.
• Отделя се голямо внимание на физическото състояние на организацията и реалното изпълнение на изискванията, например по отношение на чистота, разделност при събиране на отпадъците, съхранение на опасни вещества и др.
• Разширява се кръга от екологично ангажирани фирми, чрез поставяне на изисквания към доставчици и подизпълнители по отношение на околната среда;
• Създава механизми за самоконтрол в организацията – мониторинг, оценка на съответствието и вътрешни одити.
Предимствата за организацията от въвеждането и сертифицирането съгласно ISO 14001:
• Повишава се доверието на партньори и външни заинтересовани страни;
• Позволява на организацията да управлява своите екологични проблеми, което води до по-добри екологични показатели;
• Минимизира се рискът от екологични инциденти и се намаляват последиците от тях;
• Повишаване на екологичното съзнание на служителите, промяна в мисленето и навиците им и пренасяне на добрите “зелени” практики извън организацията;
• Ефикасен контрол на потреблението на ресурсите, което води и до намаляване на разходите;
• Идентификация на всички приложими за организацията изисквания, улесняване получаването на разрешителни и спазване на техните условия;
• При ефикасно прилагане се елиминира напълно рискът от санкции от страна на контролни органи.
ПРОМЕНИ В ISO 14001:2015
След близо три години обсъждания и преминаване през различните етапи, днес (15.09.2015) влезе в сила новото издание на ISO 14001:2015, което въвежда нови изисквания към Системите за управление на околната среда.
Основната промяна в стандарта е свързана с приравняването към Annex SL на Директива на ISO организацията за уеднаквяване на структурата на всички ISO стандарти за системи за управление.
За извършване на плавен преход към новото издание и успешна подготовка за ре-сертифициране по ISO 14001:2015, трябва да бъдат взети необходимите мерки, относно актуализацията и преработването на наличната документация по ISO 14001. Промените ще са значителни и ще е необходимо време за тяхното разбиране и прилагане на практика, и за привеждане в съответствие на внедрената Система за управление.
Всяка сертификационна организация ще обяви своевременно визията си за 3-годишния преходен период за преминаване към новото издание на стандарта, до края на 2018 г.
КЛЮЧОВИ ПРОМЕНИ В СТАНДАРТА ISO 14001:2015:
Версия ISO 14001:2015 предлага изцяло нова структура на системата за управление на околната среда с цел улесняване на интегрирането с други системи за управление.
Акценти:
• определяне на рисковете и възможностите за гарантирано постигане на набелязаните цели;
• определяне на контекста на организацията и заинтересованите страни;
• интегриране на екологични аспекти и въздействия в стратегическото управление на риска;
• повече ангажираност от страна на висшето ръководство – лидерство.
Нови концепции:
• лидерство.
| ПРОМЕНЕНИ КЛАУЗИ | ОПИСАНИЕ |
| Контекст на организацията | В допълнение към идентифициране на екологичните аспекти и въздействия, свързани с дейностите, продуктите и услугите, новата версия изисква организацията да определи външните и вътрешните “проблеми”, които са от значение за фирмата, а именно определяне на вътрешните и външните фактори, оказващи влияние върху дейността на организацията, или върху способността й за постигане на предвидения резултат (и) от системата за управление.
В екологичен план, това означава, например да се отчетат нестабилността на климата, наличността на ресурсите, съществуващото замърсяване на почвата и т.н. Други външни въпроси биха били например конкурентна среда за организацията или въпросите, които възникват от социалните, регулаторни или дори технологични фактори. Вътрешните въпроси също трябва да бъдат определени, например такива, които могат да възникнат от културата, способностите или дори стратегическа посока за развитие на организацията. |
| Определяне взаимоотношения със заинтересованите страни | Разбирането на нуждите и очакванията на заинтересованите страни (4.2) сега е изцяло нова клауза: преди заинтересованите страни бяха споменати индиректно във връзка с отчитане на тяхното мнение при определяне на целите и задачите по околна среда.
Това засилва връзката между заинтересованите страни и стратегическия контекст на организацията. Както вътрешните и външните въпроси възникват и се променят, така се променят и мненията на заинтересованите страни. Стандартът ще изисква организацията да определи кои заинтересовани страни са важни и кои от изискванията ще приеме като задължителни за прилагане, и които в последствие ще бъдат подложени при оценката на съответствието. |
| Интегриране на екологични аспекти и въздействия в стратегическо управление на риска | В новата структура, идентифицирането и оценката на екологични аспекти и въздействия все още се фокусира върху дейностите, продуктите и услугите на конкретната организация.
Оценката на значимите аспекти ще трябва да бъде свързана двупосочно към основния стратегически и оперативен контекст на организацията, както и към оценката на останалите рискове. За да се улесни тази връзка, новият стандарт говори за идентифицирането и оценка на рисковете, които пораждат негативни аспекти на околната среда / въздействия (заплахи) и рискове, произтичащи от положителни екологични аспекти / въздействия (възможности). Въвежда се една по-обща дефиниция на понятието “риск”, различна от обикновено приеманата отрицателна страна (ефектът на щети или загуби и т.н.), като се приема по-широкото и по-неутрално разбиране за ефекта от несигурността по отношение на изпълнението на целите. |
| Лидерство и роля на висшето ръководство | Връзката с контекста на организацията и по-широката дефиниция на риска имат допълнителни верижни въздействия; тези, които контролират организация на най-високо ниво (“висше ръководство”) разполагат с цяла клауза с изискванията, посветени на тях, предназначени да гарантират, че тяхното лидерство е демонстрирано. |